" Все повече ме мъчи самота "
Ти поне си наблизо
до морето и вятъра.
Дадох ти моята риза -
не си самотен приятелю.
И криле ти изпратих,
когато имаше нужда -
беше сам сред познати,
беше близък на чужди.
Аз сама не оставам -
все сме двете със себе си.
Самотата е нямост,
набраздена от белези.
И е повод да липсвам,
да се чувствам на остров -
във морето от мисли
да си ходя на гости.
Ако долу е кръчма,
звездите са чашите -
да ги стигна е мъчно,
а високото - плашещо,
затова сме със себе си -
аз и тя - във комбина.
Не забравяй крилете си,
ако решиш да наминеш.