Зеленото е вече бяло.
Не проумявам как не стъпвам по земята.
Различни в своето преобразяване
и по-високи от снега са къщите,
а покрай тях дървета – облаци щастливи –
сънуват брачна нощ.
Невидими, но отразяват
по-чистата природа на нещата.
И бяло се намятат.
Дори не крясва над главата им
пронизваща и стръмна птица.
Намериха се –
всеки с всеки
по гласове дошли със снеговете,
докато дълго, дълго е валяло.
Послушайте
симфонията в бяло.