автор: milanov

Мълча смирен пред чувствата стаени-
пред всеки следващ и несбъднат ден.
Провирам се сред жалките промени,
но псувам тайно озлобен.

А искам от мечтите аз жената-
да я открия сред света раним.
До мен да усещам топлината -
и над скалите двама да летим..