автор: joy_angels

Не мога да се засмея на зимата. Студено ми е.
Банално, но даже баналностите днес са със шалове.
А две очи се вторачват към осем във картата с времето
и греят щастливи. Започват под нулата балове,

феерии вихрят се, скрежове... И даже кралиците
уж приказно ледни са, а кътат в джобовете лакомства.
И Герда, и Кай, и датската фея с кибритите
са отвън на пързалката. И правят човеци и пакости.

Но тези човеци са други. Без пол са и памет.
И те омотани са с шалове, макар и от вестници стари.
В ръцете им – клони напъпили вместо метли (или знаме)...
А Бог пие чай. Днес заместват Го снежни грънчари.

Днес светът е до бяло различен. И даже врабчета
в следите на делници стихват с очи ококорени.
А аз виждам в снега само стъпки от летни крачета.
Все по-големи. Все по-далеч. И все така – мои.