автор: atima_viva

/как мирише сняг/

Зимата не е неделя, но е тиха.
Оцветява въздуха,
въздъхна и на чая ми постави
дълъг бял калпак.
По пазара като мина,
портокаловите пирамиди не събори,
но остана във очите й оранжев цвят.
Ароматно закръжи,
измина колкото са паралели по кората,
на мига разтвори лотос, маргарита
/който както го разбира/
да остане голота и плод.
Как през мен премина –
струпан сняг върху партина.
Свива ноздрите –
студът мирише.
Но по сладост ми напомня портокал.