автор: wingstofly

Пиша ти сега,
докато ръцете ми все още ухаят
на дивата мента, която разтривахме в кожата си,
за да запазим по-дълго лятото,
по краката ми все още има иглички
от тиквените ниви, из които гонехме смехa си,
наоколо се носи дъх на дъждовна коприва,
а от залива се издига мъгла,
която обгръща с памук стъпките ти.
Пиша ти сега,
преди птиците да откраднат крилете ти,
за да отлетят на юг,
далеч от сковаващата прегръдката на зимата,
преди рибарите да извадят последните мрежи
и после дълго да търсят
потънали съкровища на дъното на чашите си.
Пиша ти сега,
преди молците на времето да разбридат
на непотребни ивици любовта ни,
а ние да се превърнем в две неми риби,
плуващи в океана на отчуждението.
Пиша ти сега,
преда като паяк мрежа, в която да хвана годините,
които летят като големи черни мухи,
надушили тленността ни.
Преди ментата да се превърне в украса за дайкирито,
което пием с ритуалното мълчание на безразличието.
Преди тиквите да се превърнат в каляски,
а ние – затворници на бляскавия разкош на живота си.
Преди мъглите да потекат във вените ни
и да ни превърнат в два призрака на днешния ден.
Пиша ти сега,
защото се страхувам до смърт
да не загубя себе си.