Ето на разголих се!
Вече съм като прочетена книга
Открих ти и последната си страница
без задръжки и уговорки
Оставих всичко аз назад
задгьрбих минали лъжи
Ще ме боли........
Но какво от това!
Ти го заслужаваш но....
Аз незнам дали заслужавам теб?
Дали трябва да погубвам всичко?
Дали трябва да погубя и теб?
Не ми се иска да съм права
боли ме от това.
Не ми трябва да съм силна
Защо ми е това?
Не искам да съм като крадец в градина..
Да остана и без теб накрая.
Ти си като райска ябълка
забранен си ти за мен.
Аз погубвам всичко до което се докосна
не ми трябва повече разруха
Искам да строя а не да руша
А какво направих?
Знам вината е в мен
Но как да спра това?
Можете ли да ми кажете?
Отговоре те ми?Моля ви?
Това е моята отчаяна молба
Това може и да е последната
Сега пак стоя на кръстопът
и чудя се началото къде е!
Опитвам хиляди неща
Опитвам да се променя
Но как ли става това?
Аз незнам.......
Не че съжалявам
далеч съм от това.
Но ще мога ли да се променя?
Едва ли.......
Така че колкото и да не ми харесва
ще си живея така
но пък ще се постарая да строя
а не да руша.