Белоснежна сипе се над улиците любовта,
три орисници, надвесени над яслите,
спи блажено в нощвите Христа
и сънува свят, изпълнен с милосърдие.
Детски смях се спуска със шейни,
беловласи старци се усмихват на комините,
сияйно влюбен тананика си градът
от смях и сбъднати мечти блестят очите му.
Коледа е. Толкова богати със човечност сме сега -
сираците си имат дом, дори и илюзорно истински,
бездомниците са заситени с комати доброта,
дори войниците се връщат у дома
забравили за миг опожарените си мисли.
Коледа е. И сме изпълнени със чистота,
сърцераздирателно раздаваме се с малки жестове.
Коледа е. Нека да е светла вечерта.
А после… после пак ще оскотяваме в нощта
от безразличие и нечовешки истини.