Попитах те какво е споделеност.
Погледна ме с усмивка и разбрах.
Намерих се във твойта откровеност
и себе си разцъфнала видях.
Преди не вярвах в думата "Обичам";
не вярвах на балади за любов,
когато друг ги пее и изрича,
а ти им вдъхна някак смисъл нов.
Вълшебство беше... всичко бе красиво;
цветята галех, мислейки за теб.
Взаимното у мене беше живо -
усещах го единствено чрез теб.
Сега, когато търсиш самотата,
заравяш се в лечебния й плен,
за пръв път ненавиждам свободата...
Да, губиш се, но някъде из мен!
А аз къде съм днес, а и коя съм? -
безкрила Нике?! Нямам си ръце,
а и да имам, щом като сама съм
тук, как да стопля твоето сърце?!