автор: meiia

И коледи, на килограм...
И начала от чужди календари.
Не ми достига някой грам
да се напия и така ми пари
вкусът на делничното питие.
За празнично не смогвам
в неподреденото си битие.
А и не празнувам догми!
Дори и своите си догми - не,
макар да зная от къде са
впрегатните им лъснати коне
и тези с гривите несресани.
Макар да са от свобода
избрани личните повели,
не учат да се ходи по вода
и на молитва във неделя.
И съм безпразнична река,
замръзнала с дузини зими
по женствената си снага.
И време да си сменям името -
да скрия белези или следи
с възторга на вселената.
Празнуват! Някъде - и ти.
А мен ме стряска сцената
и слизам в тъмния и край,
където мракът е завеса.
Нагледах се на жалък рай,
на който да съм и метреса.
От страстите му ме тресе,
барикадирам се в антракта.
Празнуват праведни, с прасе.
Луната мига - с катаракта
след дълъг слънчев пост.
Пристигат зрители, пияни.
Един единствен честен Гост
и бих останала. За покаяние.