автор: Melpomeni

града спи под тихите стонове
на нощните облаци, звезди и
пушеци разни, комини, покриви
самотни прозорци и тихо пеещо радио
улични лампи бягащи бели ивици
път като път далечен и близък
подгъвам колене и сядам на бордюра
длани разтварям, косите си леко оскубвам
пускам работното време на воля да се движи
невероятни парадокси се случват
статуи оживяват и крачат в редица
катеричка бързо пресича улицата
носи писмо за пазача на градския часовник
развързвам топлия вятър на малки парчета
снежинки бели спускат се в любовен
танц над уличните топли шахти
спи града с нормален сърдечен ритъм
ускорено диша сърцето ми
упойката на ежедневието не действа
усещам студения ден като
скалпел пронизващ артерия
лек шамар и ароматно кафе ме връщат
обратно в деветнайсет инчовия монитор
минутите за виртуална разходка изтекоха