 |  Навярно си красива в този ден.
Усмихваш се смутено, целувана от вятъра.
Щастлива сред, толкова приятели -
сякаш всичко бе така предопределено.
Сякаш вятърът ще отнесе завинаги
тъгата забравена върху твоите устни.
Ще изтрие в паметта онези мигове,
топлината някога плахо почувствана.
Сякаш дъждът ще заличи оставените стъпки,
изгубени в мрака една по една
между спомени и очи, уморено замлъкнали,
обречени самотно някого да чакат.
А може би наистина така бе предопределено.
И никога във мене нищо истинско не е живяло.
Никога не е имало тъга, уморена печал.
И онзи букет неподарени бели хризантеми,
сякаш забравени върху каменните стъпала на катедралата
никога го е нямало...
Публикувано от BlackCat на 22.09.2004 @ 22:52:00
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.35
Оценки: 14
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Неподарени хризантеми" | Вход | 6 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Неподарени хризантеми
от miglena (megira@abv.bg) на 22.09.2004 @ 23:00:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | Неизживяно,
неподарено,
недобленувано...
и то не защото
не е достигало
времето или
желанието...
предопределеност?!?
защо тогава
е така тъжно
и незабравено
(((""".."""))) |
Re: Неподарени хризантеми
от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 22.09.2004 @ 23:11:17
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Може и да ти го разкажа някога с подробности.
Букет неподарени бели хризантеми, оставени на каменните стъпала на катедралата, място на всяка една предишна среща, в сватбения ден...
Ти си романтична душа, вече трябва да си докоснала ситуацията... |
]
]
Re: Неподарени хризантеми
от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 23.09.2004 @ 09:55:30
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Много пъти съм мислил за предопределенстта. Надявам се да я няма, защото много неща, за които полагам усилия, ще се обезсмислят.
Но понякога, когато съм безсилен да променя нещо, нещата изглеждат предопределени. Истината сигурно е някъде посредата. Поне когато влагаш усилия, и да не успееш, идва ти акъла... |
]
]
Re: Неподарени хризантеми
от ruslina на 23.09.2004 @ 10:07:05
(Профил | Изпрати бележка) | Стихове като този опъват нещо много дълбоко зазидано в мен и като че ли забравено. Казвам си - да, имаше май, имаше и такива чувства под небето - истински, дълбоки, заключени в дълбока печел, в чувството за предопределеност...Мама му стара, след стихове като този се чувствам коравосърдечна цинична кучка, която отдавна е стъпкала с невярата си...онази любов.
Хризантеми...ама че си!... |
Re: Неподарени хризантеми
от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 23.09.2004 @ 20:19:15
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | В една прегръдка топла се разтварям
и милвам нежно с влюбените длани.
Натрупани мълчания изгарят,
топят се в този огън всички рани...
_____________________
Не може жената, написала тези стихове, да е цинична и коравосърдечна.
А хризантемите са много красиви сами по себе си.
И ги обичам! |
]
Re: Неподарени хризантеми
от ruslina на 23.09.2004 @ 20:40:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Откъде изкопа този цитат...изтекла е вода, Пламене...а всички цветя са красиви, а когато не са сими по себе си, са още по-красиви ;-) |
]
Re: Неподарени хризантеми
от Meiia на 23.09.2004 @ 18:53:16
(Профил | Изпрати бележка) | Тази тъга ми прилича на смърт,бяла.
На застиване в някакъв малък портрет.
На засхвърлени стихове недоспали
от някой умиращ в любовта си поет.
--------------------------------------------
По случайност и аз имам личен спомен с едни хризантеми.Не бяха бели,но само помня,че бяха дълго живи....Понякога цветята са по-дълго живи от много скъпи за нас мигове....добри или не..Пак ме докосваш...
|
Re: Неподарени хризантеми
от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 23.09.2004 @ 20:06:46
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Сърцето ми ще се превърне в късче неискреност,
в букет цветя изсъхнали от безпътица,
в мълчание,
намерило смисъл в тишината на стъпките
забравени завинаги в забавения ритъм на несбъднатото...
(Пристанище)
_________________
Да, някой неща надживяват другите. А спомените надживяват и тях, особено ако са оставили траен отпечатък в съзнанието ни.
Тези букети си ги помним само ние... |
]
Re: Неподарени хризантеми
от Ufff на 23.09.2004 @ 21:45:17
(Профил | Изпрати бележка) | Наистина ли си толкова тъжен човек, уважаеми!Не ми се вярва! Ама пуста есен-все хризантеми ги ражда!
Поздрав! Обаче чакам нещо по-весело! Айде престраши се!:)))) |
Re: Неподарени хризантеми
от thebigplucky (thebigplucky@hotmail.com) на 23.09.2004 @ 22:30:57
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Аз тъжен?! Нали съм ти разказвал, че мога да те разплача от щастие.
Стихотворението е тъжно. Това - да.
Интересно, много други стихотворения, в които има оптимизъм и бъдеще, тълкуват ги като тъжни.
Може би като бръкнеш по-надълбоко нещата винаги опират до нещо, което натъжава.
Да ти кажа честно, по-ме натъжава ежедневието, отколкото миналото. |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 571
ХуЛитери: 5
Всичко: 576
Онлайн сега:
