автор: nina_nina

Един ден само да имам,
а не това време,
което го нямам
се е вкопчило в раменете ми
(и ми липсваш)
и ме променя
всяка минута,
в която не присъствам
в кафето ти
(лицето ми се прокъса
като хартия изтривана с гума
милион пъти),
в съня ти
(гранясалото ми червило),
в неизбежното слънце
стиснало чаршафа ти
те изтегля без мен
и съм гладна,
кайсиево
топъл
езикът ти
(ми липсва)
разкъсал неуверените ми челюсти,
тогава си тръгнах
без изречения,
сега абортираната ни любов
пресича диагонално,
настига ме с удар
и ме поваля,
изпълва ме с болезнена маниакалност
като екзотична бактерия,
(полуделите ми сетива
се стопиха до точка
в sms),
събирам кестени
и режа варени яйца,
за да си закърпя
прегризаните нерви
и съм готова
да се задуша с пара от ютията
и да се задавя с пилешка супа
(защото ми липсваш),
а това писмо,
което ти го обещах -
няма какво да ти разкажа,
освен това което написах.