автор: BlackCat

Когато здрачът ни прегърбва с тежестта си
и сенките ни удължават своя ръст,
нарочно срещаме се със въпроса "Как си?",
но без да чуваме пак отговора бърз,
от който ясно става всъщност, че не знаем,
че просто много ни тежи от празнота,
че недостатъчен е онзи миг нетраен,
събрал ни точно тук и точно нас сега,
че знаем само, че ръцете ни ще носят
на допирите спомена като товар,
от който ще се будим посреднощ и боси
ще се лутаме във сънища-затвор,
ще бягаме от чувството, че сме ненужни
и тази нощ, и следващия ден, и пак,
и ще си мислим да живеем, че сме длъжни
поне до следващата среща в синкав мрак...

Поне...
Изпълва здрача малкия прозорец.
С етикет "Отминал" този ден въздиша.
И тъжно ми е, и самотно, и...
Отворен
прозореца оставям здрач да вдишам.