автор: question_of_my_mind

...
Колко време ни трябва да бъдем сами,
за да почнем да виждаме малко и в другите,
колко наследство от грях да натрупаме,
да познаем бедноста на отнетия избор.
Колко пророци да видим по пътя си,
а от пътя следа и да няма,
колко е тежка цената на вярата,
и колко би трябвало да остане забравено.
Колко пропуснати бели слова,
колко надежда в която, умираме,
ако искаш това което е твое,
а не можеш да различиш, светлината му.
Колко болка те прави по-сляп
колко още лекува недъзи,
всяко падане, всяка желана любов,
за която все търсим за друга присъда.
И ако виждаш все криво света,
не защото отгоре далеч е от хората,
и ако живота не е точно това,
което очакваме, което навярно още усещаме.
Ако ще кажеш отново, мълчи,
и кой крив и кой прав, все е тая,
дали изобщо усещаме разлика,
между обърканост или предателство.
Колко време трябва да бъдем сами,
да познаем верния цвят на нещата ...