автор: Avis_Rara_83

Студена нощ...в мъгла обвита ..
Градът ..затрупан в преспи сняг..
Тук мирис на блюда долита ,
а там се чува конски впряг...
Пушат комините покорно ,
елхите бляскаво трептят..
Дечица малки неуморно
около тях се суетят ....
И улиците опустяват..
Всеки във къщи си замина...
Броени часове остават ...
и идва Новата Година..
Ала едно момиче свито ,
навън осъмна тази Нощ..
цял ден продаваше кибрити,
но не спечели нито грош...
Крачетата и бяха боси ,
от студ и глад бе премаляла ,
но как да си отиде вкъщи...
щом нищичко не бе продала ...
Прескачаха се всички клечки ,
в престилката и овехтяла...
Ех ..да да можеше едничка
да си запали...Би се сгряла..
И пръстчетата и самички
потърсиха пламъче лудо ....
Държеше клечката - свещичка
Очи затвори ..и ...О чудо !
...Във миг се появи пред нея
камина топла и голяма
...ръце протегна да се сгрее..
Но...клечката бе изгоряла ..
Запали втора..и отново
...камината се появи..
До нея маса...пълна с гозби
..ах колко хубаво , нали !?...
Ала когато се пресегна
към апетитните блюда
за миг картината изчезна ....
И тази клечка догоря...
Очи отвори и се върна
към тъмнината на Нощта...
И там..в небето горе зърна
да пада бляскава звезда..
„ Някой умира в този час"
- тъй баба казваше преди..
„ Щом има падаща звезда ..
една душа към Бог лети..”
.....
Запали трета ...И сега...
тя беше пред елха голяма ,
...а там ..до нея я видя..
своята мила стара баба...
Подаръци и светлинки ..
красиво беше..чак вълшебно
И струпано пред нея всичко ,
което беше и потребно...
„Но бабо , как така си тук..
тате ми каза ,че си в Рая ..”
..Но пак я лъхна глад....и студ..
И тази клечка бе накрая ...
Детето с трескави ръчички
в престилката си бръкна пак,
взе снопчето ..и всички клечки
....запали в нощният сумрак..
И пак вълшебството се върна
Стаята ...,топлата камина ..
Претрупаната маса зърна ,
елхата бляскаво красива...
И баба и с усмивка нежна
....протегнала сега ръце...
Момиченцето се пресегна,
и със готовност ги пое....
...И нямаше ни студ ни глад ..
по-светло стана от Деня ..
...А там в небето над градът..
се спусна падаща Звезда....

............

На сутринта някой намери ,
измръзнало в снега дете...
Край него клечки догорели ,
...а то...с усмихнато лице...
„ Не е открило топлина ” ,
- казаха хората накрая ...
..И никой нивга не разбра ...,
какво детето бе видяло...
........

....Не аз не бях тогава там..
от приказката всичко знам...