автор: dara33

Отново тишината заваля.
Въздишките са дъжд отронен.
Навярно в тихите сълзи е
вплетено едно обичам те.

През процепа на външната врата,
дочувам тихо тишината стене.
Превзема всеки сантиметър тя
от въздуха и наранената душа.

Превърнах се във тиха тишина.
Отронен звук от падащи въздишки.
Навярно тишината е жена, която
в тъмното седи и чака...любовта.