автор: hudognika

Една звезда изгря на небосклона
в декември месец,седми ден.
Над Пирин сякаш се отрони
и в Банско тя приседна него ден.

Хиляда деветстотин и девета,
каква година си била?
Та в мъка ти роди момчето,
което в този миг изгря...

Изгря,горя,изпепели се
за светлия прекрасен свят.
И пя на всинца със съдбите,
защото сам той бе съдба.

И ти,декември,месец снежен,
защо ориса го така,че само
тридесет и три лета живя той
и умря като цвете във степта?

Остана само неговата песен
и вярата в доброто на света.
Мечтата му за полет на човека
и рай на малката Земя...

Една звезда изгря на небосклона
в декември месец,седми ден...