автор: lita

Аз..... аз просто съм такава.
Нетипична за вида си.
Една жена, неразгадана.
Разноцветна в същността си.

Разбираш ли какво искам да ти кажа?
Разбираш ли какво във мен се крие?
Не знаеш. Нека ти разкажа:
Аз съм вълк самотен, който вие

изправил се срещу луната,
призован от нейната могъща сила.
Проклинащ от сърце съдбата,
че път на дух във тяло бе му отредила.

Но дълбоко вътре знаещ,
че силен е достатъчно, за да се справи.
Несъжаляващ, молещ, нито каещ,
нямащ време да се бави.

Търсещ не слава, тон - А битка!
Умеещ и на ръба да преживява.
Със сила на духа, а не с агитка
крепи се, става, продължава!

Природата му е такава - дива.
Силата му като на братя пет.
Кръвта му бурна, жива.
Благословен е той или проклет

единак да бъде, да тъжи,
да го следват вечно теглилата.
За него закона не важи -
така си мислеше луната.

В живота тъй е бил орисан.
И никога не ще се предаде.
Съжалявам, драги, че си слисан,

но вълкът във мене НИКОГА не ще умре!