автор: iszaard

Моята синя птица е далече. Рее се между световете и не ми дава покой. Виждам сянката й по стените. Чувам смеха й в морските приливи. Усещам силата й, опряна о дънера на дървото, което още преди години избрах за свой път през света.
Моята синя птица има много лица, но само едно е истинското. Питам се как да го открия сред купища лъжливи обещания?!
Нетърпението ми да я срещна през годините се превърна в абсурд. В неочаквана грубост и твърде излишна болка от допира до толкова много празнота.
Понякога си мисля, че не съществува. Че е само спомен за обещание, дадено ми на шега в детството. Но през целия си живот, точно като великия магьосник, който някога вярвах че съм, не преставам да искам, нещо повече – да настоявам, моята приказка да придобие плът в реалността на другите.