автор: carpediembaby

Денят си отива,
когато ангелите идват за да останат
И всички тихи шепоти
ще бъдат отнесени
И лежащи в ъгъла
чифт обувки на висок ток
Окачени на стената
злато и сребро за блуз...

Един от многото пропиляни залези...
Един от многото за из път...
И след тъмнината, вратата е винаги отворена
С надежда някой друг да се появи

Някой чака
зад отключената врата
Сивите кръгове отгоре
изсипват се на пода
Пукнатините по стените
са се удължили
Бавната ръка се влачи
уплашена да срещне изгрева

Един от многото пропиляни залези
Един от многото за из път...
И след тъмнината, вратата е винаги отворена
надявяйки се, някой друг да се появи