автор: shefkata

Монолог на разказвача
Колко пък са сто години ?
Приказката продължава.
Някой вечно ще я пише,
друг четейки – ще се забавлява.
Вещицата ще остане,
все така красива и омайна,
а принцесата ще се захване
с чужда клюка, чужда тайна…
Принца днеска ще отиде,
В кръчмата да се напие,
утре с главоболие ужасно,
в къщи до обяда ще се крие.
После всичко пак отново.
И живота продължава.
Някой все ще е прецакан,
друг в героите ми ще се припознава !