автор: atima_viva

Крива ти е сигурно съдбата.
Криво си родена – да тъгуваш.
Гривата си с вятъра сродяваш,
после с него искаш да отплуваш.
Но сама – фонтанено-зелена,
с пръсти си бродираш тишината,
август си забола на ревера –
взрян е не в в очите, а в ината ти.
Криви рамене вместо осанка,
свита на дъга – ръка бодлива.
Тази хубост ми навява сянка.
Само че на тебе ти отива.
Ето, че прогледна. Приближавам.
Водя и септември за ръката.
Шипките берем. И натежават.
Алено боли те самотата.