автор: atima_viva

Зеленоока. Широко е отворила очи,
към високото проглежда
и високо мами.
Стъпвай леко, ще те гали
русата трева,
преди косата мълнии над нея да стовари.
Още е богата, затова
ухания над корените й въздишат.
Стари са – почти предания.
Корените тайните обичат.
Розово-зелени, неузрели,
цветолики, бяло нацъфтели –
дива ягода с усмивки я засели.
Ще дозрее. До премала пек я жари
ягодова, пеперудена, огряна,
топла и гореща – разлюляна.
По-високо, все върви... и после се поспира.
Да дочака този, който я застига.