автор: desert_rose

Отнякъде те чувам. В полутонове,
които преди мен са те познавали.
Които все се губят между раните.
А белите клавиши отесняваха.

По залез пак се любят с тишината ми.
Превръщат я във прах. Крадат безсъници.
Останали без дъх, недосънувани
и вплетени отдавна в мойте пръсти –

онези пръсти, дето те рисуваха
по бледите мъгли и разстояния...
Но лятото бездруго се е свършило.
А вътре в мен мълчи едно пиано.

И сигурно е страшно, че сме двамата
във тази тишина, от студ изтръпнала.
Отдавна съм сама. Умря пианото.
И все забравям, че оттук си тръгнал...