автор: nikoi

"Животът е болница..."
Бодлер

Хей, тук съм.
Като тебе - не нарочно.
Разделя ни стена от недоверие.
И вечер от тавана се проточва
неонова бесилка до постелята.

Понякога аз просто губя дъх
и зная, че ме чуваш как се давя.
От тесния прозорец свят полъхва.
Живот ухае. Но защо тогава

сме все затворени.. Това легло..
И тази белота (ах, как я мразя).
Не знам на теб какво ти е било,
какво ти има, от какво се пазиш.

Но подозирам. Тук сме всеки ден,
защото всеки явно се страхува-
излезем ли, ще бъдем заразени
със нещо, дето трудно се лекува:

Със щастие. Със близост. Със любов.
Или с мечти. Или с необходимост
да се запазим в друго същество.
И затова сме с теб под карантина.