автор: libra

целия свят е измислен -
слънцето и дъжда,
всеки лист на дървото разлистено,
треви и цветя,
не са повече от това -
моя мисъл
и ми е тъжно и жалко
за всичките хора в света,
които просто ги няма,
за малко
отмятам глава,
затварям очи,
затварям си сетивата,
светът го няма -
този свят, познатия..
не знам коя съм
пътувам просто нататък
и дори не знам има ли друг свят
или е останал само
онзи оттатък..