автор: wingstofly

Днес цял ден пътувахме,
без карта или посока,
стотици мили през равнината,
набраздена от мравуняците
на градове с имена без значение,
всичките с почти еднакви улици,
къщи, почти еднакви хора,
хлебарница, смесен магазин,
няколко бензиностанции и ресторант.

В началото просто следвахме
малките пътища, завоите на реките,
с усмивките на мостовете,
после, някак неусетно,
погледът ни се зарея в небето
пленен от зелената патина
на заострените покриви на църквите,
издигащи се право към небето,
като изящни, сключени за молитва ръце.

И изведнъж ме обзе необятно спокойствие.
Представих си библейския потоп.
И всичките тези ноеви ковчези,
събрали вярата на всеки малък град
и камбанариите им,
извисяващи се високо над вълните,
над къщите,
над хлебарниците,
над бензиностанциите,
над дребното човешко ежедневие.

Дълго пътувахме,
докато камбаните биеха
за неделна молитва.