автор: lorsa

Бъркаш.
Нищо ново не предлагам.
Не очаквай буря след затишие.
Не измервай думите кантарно –
приеми ме, че съм ти... излишна.
Бъркаш.
Гумите съм си сменила
още предния сезон. Умишлено.
И сега поднася ми безсилието
от това, че трябва да се виждаме.
Бъркаш.
Счупеното носи щастие,
на тези, недокосвали лепилото,
с което аз очите си замазвах
във търсене на „нещо”-то ти. Гнилото.
Бъркаш.
Бях ти гръб и бях ти сянка,
не паметник, пред който „коленичил си.”
И сърцебиенето ти оставаше
по твоя воля. И по друга ничия.
Така че нищо ново не предлагам –
аз съм.
И това не ти изнасяше.
Смених и гуми; и мечти в остатък;
и счупих се – и пак си се уплашил!
Не мога да се променя, обаче.
Бъркаш, че видях във теб детето,
с моите сълзи което плаче.

Така че - спри да бъркаш.
Във сърцето.