Дъждовно синьо - сини очила,
с които ме поглежда от високо
по-ниско слязлата, кълбяща висина
или – предоблачно, по-просто.
Не е прозрачна тази яснота,
мастило е – за нощно писане,
а слънцето е станало бреза
и грее в шала си – златисто и улисано.
Ноември е завързан за листо -
трепти и се люлее, но не бърза.
Къде да бърза – люлчено сребро
му шепне топло и несвързано.
Последен полъх.Сухата трева
на пръсти се надига, да погледа
лилаво-минзухарена следа.
Дъждът премина
в сянка бледа.