автор: ivliter

В небето светло на душата
тъгата може бързо да ти пусне
внезапната си сянка.
И лоша дума да ти завърти плесница може.

В такива мигове се питам:
Приятел ли е този, с който,
делили радости и скърби,
забравя, че те има?
В такива мигове
дочувам глухи удари на брадва
по ствола гладък на живота.