автор: angelhristov

(откъс от поема)

Краят на системата
съвпадна и се преплете
с началото на моята младост,
с моята младост,
красива и преизпълнена
с копнеж и надежди
за по-добро бъдеще,
за по-добро бъдеще.

Сега, двайсет години по-късно,
след края на системата
и началото на моята младост,
седя на брега на Дунава и пия
кафето на свободата,
кафето на свободата,
пия горчиво кафе и горчива свобода,
и от дъното на празната чаша
ме гледа като око
отминалата ми младост.

Двайсет години по-късно
след края на системата
и към края на моята младост,
седя и пак, както някога, пия
кафето на свободата,
кафето на свободата,
но без истинска свобода
и без копнеж и надежди
за по-добро бъдеще,
за по-добро бъдеще.