Три литра каберне Стамболово.
Една мисъл ненова
отново
извива се в тютюнев дим,
плете пашкул по-фин,
по-тънък от коприна,
по-чувствен от жена.
Там берлински вятър устремен,
лети предназначен
към мен.
Плахо стихва на прага.
Вихъра си пред мене полага
и дарява ми своята мощ.
Подарявам му моята нощ.
Какво би ми харесало
как би звучало?
Начало
явно, леко като лен.
Река, която в океан се влива.
Ръце преплетени. Тела ненаситени.
Берлински вятър в косите ми.
И две чаши каберне Стамболово.