| Любими, ако някога се престрашиш
и застанеш пред вълнолома на мислите ми,
ще откриеш снежно бели страници, ситно изписани със списък на нещата,
които не ми достигат,
като малко нежност,
ненаписания любовен роман на Буковски,
който да хвърля в лицето ти,
преки пътища, водещи далеч
от пробойните в мечтите ми
или просто капкомер,
с който да сипя отровата на безразличието ти
в скоча ти след вечеря.
Любими, по тези бели страници
пиша с грес за смазване на панти,
която някой ден ще сипя в кафето ти
и ще потече по гласните ти струни,
вечно скърцащи
и ръждясали от недоволство.
Любими, във вълноломът на мислите ми
се раздробяват думите ти
и рикошират като 8 милиметрови куршуми
в херметически затворената стая на любовта ти,
обкована с метал, закален чрез охлажане,
а това, от където и да го погледнеш
е един доста глупав начин за самоубийство.
Публикувано от valka на 22.11.2010 @ 08:54:00
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Рикошет" | Вход | 9 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
]
]
Re: Рикошет от wingstofly на 26.11.2010 @ 05:55:21 (Профил | Изпрати бележка) http://wingsto.wordpress.com/ | Стига, бре! Аз просто отговорих, даже не беше категорично. Като каза ритъм и го гледах, гледах, ама тц, нищо не мога да направя по въпроса. Махнах списъка на четвъртия ред, защото излишно утежнява, промених раздробяват на разбиват и до там. Виж, аз нямам нищо против коментари и забележки, дори напротив, получавала съм конструктивни такива, за което благодаря. Но не винаги мога да ги следвам. Тоя стих сигурно може да бъде друг. Обаче някак си не е, така пиша. Разби ме направи с това коленичене, кофти ми стана, извинявай, ако съм те засегнала. |
]
Re: Рикошет от zebaitel на 22.11.2010 @ 11:21:14 (Профил | Изпрати бележка) | Абсолютно съм съгласна с Анг! Много е силно, но някъде може да бъде по-ритмично! Поздрави, Иве! |
]
Re: Рикошет от barona_36 (dendi38abv.bg) на 22.11.2010 @ 18:39:15 (Профил | Изпрати бележка) | Това, откъдето и да го погледнеш, е Поезия. Обичам словесата ти и небесата им. Ив |
]
Re: Рикошет от mariq-desislava на 22.11.2010 @ 19:27:59 (Профил | Изпрати бележка) | Обаче каква градация има на чувството, забелязваш ли, от тънкокора нежност до абсолютно агресивно разяждане към края.;) |
Re: Рикошет от wingstofly на 23.11.2010 @ 06:50:27 (Профил | Изпрати бележка) http://wingsto.wordpress.com/ | Yup:) То беше малко по-лекичко, обаче реших да засиля крайностите и затова страниците станаха снежобели, а стените накря метални. Обаче не се сига до истинака агресия, само разяждане:) |
]
Re: Рикошет от elsion (negesta@gmail.com) на 23.11.2010 @ 09:09:33 (Профил | Изпрати бележка) | прехвърчат разни неща наоколо, опасно било около теб ...
:) |
]
Re: Рикошет от Musketar на 23.11.2010 @ 17:24:42 (Профил | Изпрати бележка) | Пфу - Буковски ще хвърля, макар и ненаписан! Умряла работа е това! Недостатъкът на кажи-речи всички относително съвременни автори, е че не стават дори за качествено нанасяне на телесна повреда, поради също така относителната стегнатост на писанията им. Тъй, че мятай Балзак, Толстой, сестрите Бронте - абе старото си е друга работа!
Сериозно - хубаво е, Иве! |
]
Re: Рикошет от ASTERI на 23.11.2010 @ 19:33:31 (Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми, Ивет!
Направо кънти в края!
От рикошета ще да е:)
Поздрави!
ПП–– дано, не застава пред пред този вълнолом...
Поздрави! |
]
Re: Рикошет от azzurro на 24.11.2010 @ 22:13:01 (Профил | Изпрати бележка) | Хареса ми този рикошет !!!
....пиша с грес за смазване на панти,
която някой ден ще сипя в кафето ти
и ще потече по гласните ти струни,
вечно скърцащи
и ръждясали от недоволство....
Поздравявам те за добре казаното!!!! |
] | |