| Пред погледа на уморено огледало,
момичето във мен ми смига закачливо. Усмихвам му се, значи тук е още,
не си е тръгнало, не си отива.
Понякога му казвам:"Стига, точка!
Май вече трябва някой да си ходи.
Да се сбогуваме, недей да чакаш още!"
А то ми се изплезва най-безочливо.
Напук на отеснелите ми дрехи,
на делниците сиви и проблемни,
момичето във мен не иска да си тръгва
и все отлагаме сбогуването неизбежно.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Намигване" | Вход | 13 коментара (30 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Намигване от ATOM на 21.11.2010 @ 18:52:39 (Профил | Изпрати бележка) | Че трябва да се освободим от миналото, за да бъдем реални и в реалното - трябва...
Обаче предлагам трактовката:
Ти, която не си момичето, градиш преценките си и съзнанието за диференцираност спрямо него на базата именно на миналото, понеже то е онзи товар-опит-знание, който ти дава базата за всякакви преценки. Още повече, че някои "погрешности", които пас вече случени, са онова, което понякога ти дава цонтра-настройката против момичето...
И ако пуснеш всичко това...
за да си отворена за реалността (която наричат "тук и сега"),
непречупена през тези наплъстявания...
не знам защо,
но подозирам,
че ще остане именно момичето. :) |
Re: Намигване от Markoni55 на 21.11.2010 @ 19:45:56 (Профил | Изпрати бележка) | Уби ме стози коментар. Спря ми въздуха иначе почти се бях наканила и аз да се произнеса! Но нямам смелост! |
]
Re: Намигване от ATOM на 21.11.2010 @ 20:44:59 (Профил | Изпрати бележка) | видях си писаните грешки
но идейно се доподкрепям пък
:) |
]
]
Re: Намигване от ASTERI на 21.11.2010 @ 19:35:17 (Профил | Изпрати бележка) | Не го пускай да си иде... това си ти:))) или палавницата ти:)))
Поздрави!
:)))
|
]
]
Re: Намигване от voda на 21.11.2010 @ 20:07:50 (Профил | Изпрати бележка) | Момичето във теб е твоето усещане за съхранена младост.
Намерила си интересен начин да ни го ннушиш.
Хубаво е, Галина.
Един човешки копнеж, присъщ на бсеки от нас.
Поздрав! :)
|
]
Re: Намигване от vladun (valdividenov@abv.bg) на 21.11.2010 @ 20:52:42 (Профил | Изпрати бележка) | Това уморено огледало си го имам и в къщи...Бях чувал че съществува умора на металите - може би сребърният нитрат нещо издиша...Ама ние не се даваме, не:)
Хубаво!:) |
]
Re: Намигване от mariq-desislava на 22.11.2010 @ 07:15:09 (Профил | Изпрати бележка) | Така ми е близко като чувство, а на детето в мен все още му се лудува.:) |
]
Re: Намигване от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 22.11.2010 @ 08:32:33 (Профил | Изпрати бележка) | Аз много, много дълго съм се чудил,
преди Момчето (в мен) да си отиде -
защо душата на Жената никога не остарява?...
Невъзвратимо остарях, ала - разбрах
(дори - видях...) кога и как, (дори - защо),
съвсем логично и естествено - това си става!...
Не отваряй очите на незрящите... :) , :) , :)
(сами да си го *откриват*... или - разберат!... :) , :)
;-)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
|
]
Re: Намигване от anelim на 23.11.2010 @ 08:48:55 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави, galina, на теб и прекрасното момиче, което няма да си тръгне!:))) |
]
Re: Намигване от Musketar на 23.11.2010 @ 17:35:35 (Профил | Изпрати бележка) | ...Няма и да си тръгне. И далеч не е неизбежно сбогуването. Дори обратно - до последно си оставаме все ония момчета и момичета, па макар и с изоставящи ни тела...
Хубаво! |
]
Re: Намигване от mariniki на 24.11.2010 @ 21:20:00 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | момичето в теб не иска да си тръгва...
а и ти не го пускай, не се сбогувай, мила Галина...
сърдечен, светъл поздрав за това раскошно стихотворение... |
]
Re: Намигване от doktora на 25.03.2011 @ 11:30:03 (Профил | Изпрати бележка) | :)))
момичето е вече млада жена, която си остава
момиче по душа...
Никос момчето от брега;)
|
] | |