автор: bilqna_popova

Живееш, знам.
А как са ти цветята?
Цъфтят ли?
И с любов ли ги поливаш?
Дано не си изплакал нежността си.
Аз бях щастлива с тебе.
Бях щастлива.
Косите ми обгръщаха деня ти.
А мой възторг в живота беше ти.
Знам, че живееш някакси.
Обаче…
Сънувам, че за мене те боли.
Боли ли те?
Зададох сто въпроса.
А нямаш време да ми отговаряш.
Животът е, за да се бориш вечно.
И както казваше, не ни прощава.
Не остарявай!
Помня те докрай!
Безгрижна и крилата те обичах.
Понеже беше повече от обич
за нея мисля като за обричане.
Оставам близо, без да се сбогувам.
Живееш, знам.
Но тъжен те сънувам.