Самотен връх,
протегнал се към слънцето.
Шепа земя,
захвърлена след океана.
Светилище,
в което бог съм аз самата.
Тук всички пътища
започват
и завършват
на брега.
А хоризонтът е
опънато до скъсване
платно на ветроход.
На мили от брега
блещукат
топли рифове,
но мъдрите
и патилите знаят
колко може да ти струва
тази пъстроцветна красота.
Жадувам да прекрача
хоризонта.
А душата ми е
флаг
на този бряг...
Ружа Велчева