автор: dumite

Не съм дума,
нито звук,
нито звън на китара.
Не съм смисъл.
Нито надежда.
Не съм даже и вяра.
Ето ножа, драстни

по прозрачната,
тъничка китка.
Ще потече кръв
до невъзможност
Червена.
Ще се сгърчи лицето.
И от болка ще изпищя.
Аз съм само Човек.
Не прощавам,
не разбирам,
не питам.
Просто вия,
когато съм
наранена.

Не очаквай да
бъда дума,
късна нирвана,
надежда
и път.
Когато стрелят по мен
само съм
Рана.
Залез съм
и кървя.