автор: batteria

Признай,
че й завиждаш,
Филип.

На Жана Моро,
на Италия,
на Бретан,
и на момичетата,
които могат
да си позволят
японка.

Знаеш ли,
когато нанасяш
червило по устните,
балсамът ти за тяло,
когато сломява
последната и
изморена
тяхна
съпротива,
дори, когато
обличаш
тайно
роклята им,
даже тогава
Филип,
не можеш да си представиш,
какво правят
с гърба ми,
какво изписват
по бедрата
малките,
чипи,
японски
пръстчета.

И нали
веднъж ти
казах,
че
да мечтаеш
е като да
ходиш
по конец...

Всеки момент,
аз мога
да издърпам
другия му край...

Но признай,
никога не си го
правил,
освен
въображаемо -
вече разбрах
за самурайската ти
нега
към
жълтите,
полуразтровени
бедра
на
хайку-то.

Няма да издам
нито една
тайна
повече,
Филип...

Ще се оставя
върху тънките
им китки,
защото аз съм гобленът,
Филип -
най-скъпата
източна окраса,
и само
върху мен
очите
на японките
изтичат...