автор: Osip

този перваз, от който пиша писмо
е накацан от гълъби
изпращам ги
след страха да говоря
пред страха да те чуя
крещя калиграфски
камъни хвърлям
с издълбани сърца
по посока на хълма

дишат хиляда гърла свободата да те обичам
и са притиснали чистото

вчера сготвих пилешка супа
за утре

днес съм ръцете ти
с тишината на погледа –
крадох те
да оживея до вдруги ден

когато ще ти кажа, че не ми липсваш
и да пазиш детето в себе си
за да ме пазиш
повярва ли

след седмица ще сънувам реки
по въздуха който дишаш
ще разпознавам совите
на всяка следваща нощ
в която ще ритам
докато спя до теб
и сънувам

тела
бамбукови столчета
с отпечатъци от църкви
в полусрутени разстояния до теб -

не стигам до послеписите
преди да напиша
обичам те

не и след като устните
имат вкус на костилка

така се пишат спокойни стихове
с мисълта за теб
и тихи писма

искам
да ти разкажа април
как ме стовари в ъгъла
и проби ухото ми

трябва да съм съвсем гола
за да ти спомена за дъжда
и натежалите клони

липсвам след теб
на всички земи
градове и посоки

как да напиша писмо?!
как да те нося?!

все така
чакам гълъби
от посока на хълма.