автор: vesselin

Уморена след тежкия ден,
тя се връща отново във къщи
и започва да чисти след мен,
който вечно за нещо се мръщи.
После бързо ще сготви храна,
ще ме пита защо съм ядосан,
а пък аз ще й се разкрещя,
че светът ми не е захаросан.
Тя ще смъкне смутено глава,
ще забрави какво съм й казал,
а пък аз ще почувствам тъга,
че невинния пак съм наказал.
Уморена след тежкия ден,
тя ще седне край мен изтощено
и ще вярва отново във мен,
даже и със сърце наранено.