Тъй хубаво е да пътуваш
опрял чело на хладното стъкло.
Навън света да съзерцаваш,
това въртящо се кълбо.
А мислите ти като птици
долитат от любимите места.
Уж от години все към тях се връщаш,
а си оставаш в своята мечта.
Мечтата ли голяма път открила
към недостъпните места
те води тъй неумолимо
към предизвикателства така.