автор: musketar

Ти си лягай, а аз на дивана ще дремна.
Вярно, трудно ще спя, щом прелитат флуиди.
Но посегна ли - ще е пошло и евтино.
А не го ли направя, ще бъде обида.

Що за бик е животът, насочил два рога,
а пък аз да се чудя кой от тях да избирам.
Абстинентно те вдишвам. Ти си странна отрова
със която живея, по която умирам.

Виж, във ляво е банята. Впрочем ти знаеш.
И не се заблуждавай - обичаш го още.
Отмъстително кратък е пътят към спалнята.
Призори на години далеч ще е прошката.

Импотент и глупак, и каквото се сетиш
после в мрака, гневейки се - все ще е вярно.
Заранта отмини в свойта горда карета,
със любезни очи и студена до бяло.

А сега лека нощ с тая бегла целувка пъстървена,
дето сякаш взривява коктейл "Молотов"
Тя за теб е със вкус на отхвърляне.
Но за мен е със вкус на любов.