 |  Страхливите умирали стократно,
а смелите – един, единствен път.
Излиза, че по всяка вероятност
е глупаво да бъдеш прям и твърд.
Да си покажеш силата юнашка,
презрял страхът да скочиш в пропастта...
Или срещу куршумите, глупашки
да тръгнеш предизвиквайки смъртта.
„Кое е по-достойно?”...пита Хамлет,
от вековете древни, та до днес.
Как никой не разбра, че се повтаря
прокобата над хомо-сапиенс.
Да оцеляват дребните душици,
а смелите, да им проправят път.
Опазил Бог, юнашките вдовици,
страхливците когато ги тешат.
Защото днес светът се пренаселва
с безлични, всетърпими същества.
С какво се размножават ли? С делене.
На всевъзможни клетъчни нива.
И злобата е силата която,
ги прави господари на света.
Със завистта си, все едно със злато,
овеществяват даже паметта.
Пък нека смелите, умират...смело
и героично-гордо, по веднъж.
А те... са скромни.Те ще оцелеят.
Никой от тях не се е правил мъж.
Но всеки е примирал многократно
изпадайки във животински страх,
че ще изгуби своето богатство...
или, че сам ще се превърне в прах.
Обидна е такава психорама.
Човекът в нея някъде се губи.
И всяко време чака своя Хамлет
да го спаси от масовата лудост.
Публикувано от valka на 12.11.2010 @ 09:31:18
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 4
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Като в Шекспир" | Вход | 9 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Като в Шекспир
от biruni на 12.11.2010 @ 13:20:31
(Профил | Изпрати бележка) | Дали по Шекспир или Казандзакис, въпросът "Да бъдеш или да не бъдеш!" сякаш лишава от основания моралността. Оцеляващият често пъти е именно страхливият, богобоязливият. Не е ли кротостта в основата на всяка религия.
Единствената смърт не е героизъм, а смърт в името на нещо; докато страхът преживял 100-те си живота може би е отхранил деца, внуци и правнуци.
Въпросът, върху който разсъждаваш е всъщност "Кое е по-добро?" и не е толкова като в драма на Шекспир, а взет директно от живота, където няма два цвята.
Споделяш позицията, че между разликата между страхливите и смелите хора обезличавала човешкото. Мисля че когато някой знае за какво живее (за кого да се страхува), а друг - за кого да умре, и в двата случая се изправят еднакво праведни пред Съда. Защото на човеците е отредено сами да избират пътя си. Така ми се струва че е оправдано да се живее, иначе няма смисъл никой да се ражда.
Ако не го приемем че съществуването има смисъл, тогава всяко нещо би изглеждало безсмислено - което си е наистина нелогично (нечовешко).
Благодаря! |
Re: Като в Шекспир
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 12.11.2010 @ 12:35:04
(Профил | Изпрати бележка) | Кратък,но славен живот или дълъг,но безславен...
Поздрав и от мен! |
Re: Като в Шекспир
от voda на 12.11.2010 @ 11:55:04
(Профил | Изпрати бележка) | Харесах, Алкалтчев.
Дори написах нещо по твоя стих.
И ако не посмея да го публикувам, ще ти го изпратя лично.
За мен въздействието на една творба е критерий...
Благодаря и поздрави! |
Re: Като в Шекспир
от regina (radost.daskal@gmail.com) на 12.11.2010 @ 10:53:44
(Профил | Изпрати бележка) | чудесен философски и граждански стих!...изпълнението е великолепно от гледна точка на рима и ритъм (има неправилности при употребата на пълен член само...)
но ме обърка логическата непоследователност...
Страхливите умирали стократно,
а смелите – един, единствен път.
Излиза, че по всяка вероятност
е глупаво да бъдеш прям и твърд.
защо да е глупаво да си прям и твърд? - нали страхливците умирали стократно?
по-натам в текста тезата, която защитаваш е съвсем противоположна.
и въпросът, който ми се ще да изясниш е: Е ли, или не е по-добре да се умре веднъж, а не сто пъти? |
Re: Като в Шекспир
от ALKALTCHEV на 12.11.2010 @ 11:47:43
(Профил | Изпрати бележка) | | Не обичам да се самоанализирам, но във философията /и не само/ битува понятието : теза - антитеза.И точно логическата последователност подвежда да не оставаш твърд, но да живееш, или... По-нататък е въпрос на собствена преценка. По-нататък е...Хамлет. Тоест,ти. И си избирай какъв да бъдеш, абе-като в Шекспир...Поздрави! |
]
Re: Като в Шекспир
от voda на 12.11.2010 @ 11:51:15
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Регина!
Не за конкретната забележка. А затова, че държиш на логиката в стиха - по принцип.
Дори при подчертано добри стихове съм забелязвала нарушение на логическата последователност. Повдигала съм въпроса и са ми казвали, че в поезията няма логика; важно било внушението.
Ами какво внушение, като си противоречиш?
Поздрави!
|
]
Re: Като в Шекспир
от Musketar на 12.11.2010 @ 12:16:36
(Профил | Изпрати бележка) | | Рег, извинявай за намесата, съвсем добронамерено е. Няма логическо противоречие. В логиката, освен всичко останало има и едно понятие, което се нарича ентимема. Ще рече - неизказана предпоставка. А е неизказана, защото най-често е очевидна и подразбираща се. Та първия куплет се базира на една съвсем житейски очевадна предпоставка - смелчаците, дето мрат еднократно са винаги по-малко от мнозинството, което избира да мре стократно. Този избор сам по себе си е оценка. От гледна точка на мнозинството наистина е глупаво да бъдеш прям и твърд. Това не значи, че тази оценка е правилна, но също така не значи, че не съществува и че не е валидна за по-голяма част от човечеството. Но логическо противоречие няма. Извинявам се пак за намесата, ден да ти е! |
]
Re: Като в Шекспир
от regina (radost.daskal@gmail.com) на 12.11.2010 @ 14:54:09
(Профил | Изпрати бележка) | алкалчев, мускетар, какви тези, антитези и меми?...
ако стихът беше под мотото:
"Страхливият умира всеки ден, а смелият само веднъж." щях веднага да направя връзката!
това е девизът на Джовани Фалконе - убитият от Коза Ностра съдия, разбил няколко мафиотски групи...и заплатил с живота си и животите на семейството си за това.
за жалост, обаче, това не беше направено и изпаднах в двоумение за кого ти е жал повече? - за умиращите сто пъти или за другите, които умират веднъж.
това, всъщност, беше причината стихът да ми звучи алогично.
ти кое предпочиташ, алчалчев? - да изпиташ сто смърти или да изпиташ само една?
поздрав за размислите, които ми(ни) причини! |
]
Re: Като в Шекспир
от ALKALTCHEV на 12.11.2010 @ 16:47:59
(Профил | Изпрати бележка) | | В края на крайщата, не питай мен. Питай себе си. Това ще ти обясни всичко. |
]
Re: Като в Шекспир
от Musketar на 12.11.2010 @ 10:53:23
(Профил | Изпрати бележка) | Защото днес светът се пренаселва
с безлични, всетърпими същества. !!!
Аплодисменти! |
Re: Като в Шекспир
от rajsun на 12.11.2010 @ 10:13:11
(Профил | Изпрати бележка) | "...Така било е и ще бъде..."
За стиха - поздрави! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 660
ХуЛитери: 6
Всичко: 666
Онлайн сега:
