автор: hudojnika

         Седнеш, станеш… мръднеш… тръгнеш – все това ще чуеш:
         - Парите не стигат! До никъде, никога и на никого!
         Така си е откак свят светува и до веки-веков - амин!
         На голия-босия - не му стигат за гумени цървули и вносни парцали на килограм.
         На средно-статистическият – за ток и топло… за биричка с кулинарни дупенца; за наеми, данъци, телефони, телевизии… не дай си Боже – интернети, шофьорлъци, за деца – който ги има да му мисли, да не ги е поръчвал… а и да не боледува! Най-вече!
         За широковратните – за най-новия модел на возилото, дигащо хиляда и кусур мили в секунда. Да не говорим, че трийсетметровата яхта вече тясна за душа им е.
         - Разни хора – разни идеали! - рекъл онзи, дето го е изрекъл.
         Това – да! Но това – дето седнеш, станеш… мръднеш… тръгнеш… и чуваш да се мрънка, че има глад Не глад за познание и култура, респективно: театър, опера, балет, кино, изложби… ако щеш и глад за здравословен секс… или за турски сериали с кофти перипетии и с по три хеппиенда.
         Става дума за най-тривиален глад. Биологически обоснован, описан в точни схеми, разчети и нагледни материали с картинки – как се приема перорално (през устата) съответната хранителна среда, обработва в стоматологично отношение в устната кухина, напоява с разни подезични секрети и чрез стомашно чревният тракт и пълния набор съответни карантии, задоволява организма ни с живителни субстанции или нещо такова - белким избутаме още някой благословен ден на тази грешна земя. Това последното - не е задължително, а само препоръчително. Не проследявам нататък пътя на гореспоменатите хранителни и прочие конквистенции, щото и целта ни е само прагматична – има ли храна, има живот.
         Храна има!
         Здравейте, Драги Читатели! Знаем се – и друг път сме воювали заедно за разни каузи, имаме си доверие. Целта ми е да Ви убедя, че У НАС гладни няма! ПО СВЕТА – ДА, но У НАС – НЕ! И вече убедени, да вървим напред, без куркащи подробности.
         Най-добрият подход е научният; прилагаме го първо върху себе си. Така са постъпвали изобретателите на противоотрови, ваксини, кръвни групи и прочиета и многоточиета, сега изглеждащи нормално рисковани експерименти, вече факти.
         Не мога да твърдя стопроцентово, че преливам от разни светски заслуги, но факт е, че не минава банкет, партита, чествания с коктейли и народни и медународни софри,
надпявания и надпивания и т. н, - без моята просветена фигура, акостирала в някой тих залив на празничната лагуна. Обикновено – до елитните вина, по възмоност от долното течение на … Лоара, Рейн, Токайска Тиса и… много са!
         Постоянното ни присъствие, като хомогенна група, е вече тука:
         Левосектантът Мирко е с почти нов редингот, отчетохме го като – много гот! Малко тенкеж за двуредо палто до коленете, но така минава и за сако. Пада си по Узо и редови мастики с морски деликатеси. Придърпал е едра брюнетка и още по-едра лангуста, с предварително строшени хитинови доспехи. Лангустата! Обяснява и на ушенце, че омарите растат на щипки, там им е месцето, като нагледно я пощипва - а на лангустите-лобстери - в опашките. Пощипване около опашката. За предпочитане – с разни пикантни сосове и майонези, зелени маслини, лембчета – малки зелени горчиви лимончета и обезателно Совиньон Блан – 2008а; такава реколта поне има в наличност, златисто бяло, с зеленикав оттенък, свеж цитрусов аромат, в добавка с бели и жълти сирена. Съседката му го е зяпнала омайно и почти е свалена. Остава той да се вземе в ръце и досвърши черната работа.
         Капитан е дискретна неизвестност – какъв капитан е, род войска или легенда пиратска… постоянно дъвче и предъвква нещо, ще кажеш - невидял, не ял. Според червените светофари лепнати на мършавите му бузи, вече е пернал два отскока от Водка Смирнов и сега чашата му трака по Траминер – 2008а, сламено жълт, почти златист, многопластов букет от зрели плодове, цветя и роза. Отлежава в стоманени неръждавейки. Разбира му, капитанът му с капитан и как сладострастно примлясва. Леко ръмжи, като гепард захапал инпала, а тя му се дърпа.
         Фотю Фото-фокуса - мълвата го героизира, препраща го по разни горещи точки
на планетата, в смисъл на Нагорни Карабах , кърпен на три-четири места, сега трепери, видно не от страх, и все не е на фокус. Не е добре в дъвкателно отношение, а се е запънал в тандем с бая жилестата - втора по шорттрек, `о една още по жилава яребица, пълнена със стафиди и дробчета; прикрили в пазви, красива скоклеста бутилка родно Шардоне, май от шуменския регион. Мътен ми е.
         Брют Розе от Пино Ноар – лика-прилика със заслужилата учителка със засилено преподаване на английски, суахили и Кик-Бокс - госожица Мохерова! Годините на производство и на двете не им се чете. И двете са с издължени гърла и малко трътлести - ама съвсем малко. Дискретен аромат на ягода и зрели черни череши. Полъх от печена коричка едрозърнест ръжен хляб.
         Професора – господин Диков, професор по… а сега, де… като забравих какъв професор беше. Знам, че е почетен член-кореспондент на разни университети, завежда някаква кадетра, ама къде я завежда, довежда, как я развежда, съвсем ми е бяло петно. Единствен от нас е с фрак, безупречно изгладен, с орхидея на бутониерата. Секретът е, че орхидеята е в стъклено миниатюрно флаконче и е като неоткъсната, каквато си е всъщност. Професорът се заглежда - професионален навик - само в екземпляри в студенческа възраст. Сега е подпретнал едно секси девойче с табла разни тютюни и дълго и делово избира подходяща пура. Пурата е на нивото на цепката между двете полукълбенца и тръпне в копнеж да бъде разпалена. С другата ръка Диков
балансира кристална чаша с Пино Неро, червено с керемиден нюанс, аромат на вишна, кафе и дим, меки и приятни танини, това от отлежаването в барици от френски дъб. И обезателно с червени меса!
         Не виждам други от нашата глутница – това прозвище ни го натресe Капитан. Наоколо - обичайното присъствие на ВИП персони, популярни артисти, певачки, фльорци, задължителните педераси - колкото щеш и пяната от последните партийни прогнози. Вратлета със смучки и карати - както и вратове с тежки златни вериги.
         Надлъгват се, никой никого не слуша, а всеки приказва. Партито и всичко което му се полага, е според както!
         Моята персона е леко одрямана – напоследък се заредиха ден през ден тия пусти коктейли, банкети, партита – пълно пресищане. Трябва редовно да си профилактирам смокинга; улових се, че се капя наднормено. И трябва, щеш нещеш да се тъпчеш с деликатеси, да пиеш хард и по-кротки питиета. Жестоко! Сега се помайвам – хвърлил съм око на една желирана есетра, около метър. Чакам някой от лакеите да я разфасова, да си избера нещо средно. Много грубо употребих думата – Лакей. Как им казват сега на тия от обслужващия персонал, с ливреите, галуните и перуките на букли. Както и да им казват! До сега хапнах пушена змиорка, но свърши, та опитах от желирания език. Боцкам си от огромната пирамида гигантски скариди, топвам ги в соев сос с авокадо. Откъм пиенето, започнах с една дискретна водка - Руски Стандарт Империя, в бутилка с форма на камбана. Въобще не удря на алкохол; съвсем мъничко на ласка на девойче от втори курс на медицинското училище. За есетрата ще видя нещо подходящо без да прекалявам. Все така си обещавам…
         Нещо управителят на салона ми прави някакви знаци. С двата пръста на бялата ръкавица ми прави жест да се изтеглим назад. Защо ли? Разчитам посланието му по
мърдането на устните, доста е далеко, но аз съм трениран:
         - Приятели, моля изтеглете се мааалко назад, много сте надвиснали над парапета на терасата. Точно над оберлихта на залата за коктейли. Нямам нищо против да сте там, но ще вземе някой да се увлече, забрави за миг къде е, изтърве се - и параболата му ще го стовари през оберлихта точно върху масата с деликатесите. Бъдете внимателни.
         - То е време да се прибирам вече! – измрънка Левосектантът Мирко. - От тая лангуста ще имам сто процента киселини, ами да си пръжна едно яйценце и половин кофичка кисело млекце да не ми курка чревцето – и затътри дървеното си столче към апартамента си.
         И другите затътриха столчетата си, които от своя страна бяха готови за следващия коктейл, банкет, партита, чествания с хапване и пийване и народни и медународни софри, надпявания и надпивания и т. н, към своите си чорбички, фасул яхнии и прочие супер деликатеси.
         Гладни нямаше и няма и да има… Жадни – Да!

         Велимир Петров
         Русе – 10 ноември 2010.