автор: traveller

Освободи ми кръста, мили Господи,
свали Христос, та аз да се разпъна,
да съхнат там проклетите ми кости
сковани - да не мога да се гъна.

Освободи венеца трънен, Господи,
кръвта ми разтечи, да я прегазя -
смъртта си щом обикнах, мили Господи,
следите си поне да не намразя.

Но нека да се смея, мили Господи,
разпънат над греха си да се смея...
ти знаеш колко смешни са въпросите,
с които ме обрече да живея...

Не ми прощавай нищо, мили Господи,
но смях ми остави - да се посмея,
и пръст ми остави - да се заровя,
остана ли без сили да те пея...