автор: PushYou-PullYou

Понеже и поетите понякога
се уморяват от луната
запарват слънце на конец
(без подсладител),
отрязват си парче море,
обезсоляват го със керемида,
по турски сядат в дюните
(така растат брадите им
направо сплетени на плитки),
ядат с ръцете си скръбта,
а щастието завиват в смачкан вестник,
поставят лист от стара белова
в машината с латиницата на умрелите,
а после всяка буква я пробиват с иглата
(с дяволите)
и гледат с кръвнали очи звездите...