автор: jelyaznovski

Ще пипне пулса моят личен лекар.
- Щастлив е бил! – ще каже.- Като че ли…,
щом още попросвирва леко, леко
дискменът с втора част Бочели.

Ще попритисне с палец стопа –
на диска колко простичък е краят…
И ще помоли после попа
да ми покаже пътя къмто рая.

А аз припърхвам в лабиринти криви:
С какво Бочели прави ни щастливи-
със дарбата си съвършена
или че тя е ослепена?

Роднини са смъртта и слепотата.
На стража край оградата на мрака
решават дарбата и тъпотата
дали да минат или да почакат…