автор: secret_rose

Дочувам плисъка
на шеметни вълни
безкрайно устремени към земята.
Безкрайни,
като пясъчните дни
повели ме
след песента на вятъра.
А ти оставаш някъде назад,
в безмълвното спокойствие
на сенките...
в примрака на заспиващия град,
в листата... в есента,
и в мене.
И се прелиствам - дневник от сълзи,
избистрен до цвета на бели гларуси.
А после самотата ми роси -
понякога тъга,
по-често радост.