Връщам се в детството , леко, на пръсти
по пътеки, тъкани от ръцете на мама,
оджакът, миндерчето с губера пъстър...
Всичко е същото, но мама я няма.
Припламва кандилото, осветило икона
и китка изсъхнала синя тинтява,
снимки на скрина люшнаха спомена...
Всичко е тука, само мама я няма.
Сладостта на рачел, ароматът на дюли,
метличини, цъфнали сред дъхава слама,
чешмата до ореха , натежал, необрулен...
Времето спряло, като спомен за мама.